Няколко откраднати мига от забързаното ни ежедневие.

           Добър вечер читателю,
    Седя си на терасата на квартирата ми и се радвам на прекрасната вечер.

    Тази идилия ме накара да се замисля за вълшебните ако ми позволите да ги нарека мигове които всеки има в соя живот и му се иска да сподели с някого които ще го разбере.
    Е за мен такъв беше днес лето господне 28 април 2008 , във времето около деветнадесетия час привечер.
    Имах работа по центъра на Пловдив и съвсем случайно срещнах трима познати от родния ми град Лъки. По точно те ме срещнаха и ме спряха. Казах си случайност случва се но за моя радост съм бъркал и то много.
    Работата ми ако може да се нарече така беше да мина през църквата света Марина която е близо до главната улица на Пловдив за да запаля свещички за здраве и успех на семейството и всичките ми познати и за България. Едната свещичка беше специално за всички скаути и за Roverway 2009 в Исландия за които се готвим. Да мине всичко леко и базпроблемно по отганизацията и по самото ни пребиаване там.
    Тръгвайки си реших да мина през градската градина за да се поразходия малко защото тъкмо беше започнало да се захлажда времето и не ми се бързаше да се прибирам в къщи.
    На входа на градската градина докато вървейки говорех по телефона някои ме потупа по ръката. Това беше Люси явно тя така да се каже повлече крак. След това изникнаха още 4 броя скаутки от клубовете в Асеновград и Пловдив. Докато се заприказвахме с тях покраи нас мина и Снежи която беше привлечена веднага към групата, но тя бързо се измъкна защото имала среща, но не каза с кого. След малко се върна заедно със Иво и Маги / които не бях виждал толкова отдавна особенно Маги /. За десерт се появи и едно скаутче от другата организация с която навремето изкарах курса си по алпинизъм – Теди.
    Да се беше пробвал някои да събере толкова скаути на едно място надали щеше да успее но там горе има някои които гледа и наглася нещата.
    Безкрайно съм благодарен за тази среща. Тези няколко минути ме заредиха с толкова енергия за работа за Скаутската организация / Организация на българските скаути / !!!
    Благодаря ви скаути !
    Вие сте тези които ми давате смисъл да продължаван да се боря за скутската идея, вие сте светлината в края на тунела и заедно ще успеем в каквито и амбициозни начинания да се впуснем !
    Заедно ще успеем да преудолеем всички трудности. Та нали това е скаутския дух – решителен и неслумим.
    Някои някъде е казал, че всичко което не ни убива ни прави по силни .
    Бил е абсолютно прав.

                                                Благодаря ви за енергията и усмивките !

Динко