3 Март - Национален празник на Р. България
От няколко години насам стана традиция на 3ти Март скаути от Лъки, Асеновград и Пловдив да ходят на връх Шипка и да поднасят венец в памет на загиналите за свободата на българия войни. И тази година не направи изключение, и ето че скаутите отново се озоваха на път към паметния връх. Естествено това мероприятие както и в предишните години се реализира по инициатива и благодарение на Диана Ботева, която е и водач на пловдивските скаути. И ето че група странни младежи, със още по-странни връзки крачи по затрупаните от снега стълби, и дори пее! Що за идея в тоя сняг! Може би това са туристи-НЕ! Може би това са група будали( последователи на Буда)-Не! Може би това са група супермени, на които им го няма наметалото и немогат да летят-Не! Това са просто скаути, а те обичат да им е трудно! Сред групата се отличаваше и 4 годишно момченце, с връзка..... което макар и с много усилия и помощ от майка си упорито катереше върха,... как да не му се кефиш на това чаве, то едва ходи, но беше редом с големите, и изкачи върх само. Групата се развеселяваше от периодичните вокални изяви на Анелия и ....другото момиче не го помня как се казваше, май Тони( и двете от Пловдив)...абе Айдълките, ама нищо, все трябваше да си намерим причина да си тръгнем-тяхното пеене лично на мен ми беше предостатъчо!Малко прекалихме със забележките относно пеенето( Аз(Адриан) и Иво), и по едното време, даже едната ме заплаши, че знае карате, аз пък и го върнах, като я заплаших, че знам английски! Тя видимо се смути, и не пожела повече да пее, въпреки моите молби за една последна “Руфинка болна легнала”....Какво да се прави, карма!
Ако трябва да сме сериозни, ще кажа, че чувството да видиш толкова български занмена на едно място и толкова хора изпълнени с патриотизъм е невероятно и може да се усети само на подобни паметни за българскта история места!
И понеже всеки има своите 3 минути слава, искам да благодаря на Академията...опа, исках да кажа на „Скаутска земя” за предоставената ми възможност за изява, на моите родители, на брат ми, който много ме подкрепя......и най-вече на Динко ( посочвам го с пръст в публиката), Динко благодаря ти! Благодаря и на всички скаути, които бяха с мен на Шипка, благодаря за незабравимия ден, и не забравяйте, догодина пак сме там!
Снимки от полазването на върха можете да намерите в Галерия/2008 .
